Потребителски вход

Запомни ме | Регистрация
Постинг
05.08.2021 08:11 - савонарола - политик и реформатор
Автор: bojo12345 Категория: Политика   
Прочетен: 295 Коментари: 0 Гласове:
6


Постингът е бил сред най-популярни в категория в Blog.bg
 

                              Джироламо Мария Франческо Матео   Савонарола                                                                                   
                                                        https://www.wikiwand.com/ru 
 
                                                         image

Италианска религиозна и политическа фигура. Действителен владетел на Флоренция от 1494 до 1498 . Инициатор на редица политически и социални реформи. Автор на редица богословски трактати и проповеди върху книгите на Свещеното Писание. Счита се за един от предшествениците на Реформацията заедно с Джон Уиклиф и Ян Хус.

Роден на 21 септември 1452 г. във Ферара, където предците на Джироламо присти гат през 15 век по покана на херцозите на д"Есте. Произхожда от старо семейство от Падуа. Джироламо е третото дете в семейството на Николо Савонарола и съпругата му Елена Бонакоси. Дядо му, Микеле Савонарола, е бил известен лекар, който е предал на внука си любов не само към медицината, но и към Свещеното писание и по-специално към философията към Аристотел, както е интерпретиран от Тома Аквински . По-късно Савонарола ще насочи погледа си към философията на Платон, която ще остане хоби на по-младите години, което най-вероятно се дължи на модата за "неоплатонизъм" поради създаването на Платоновата академия в Каренджи Козимо Медичи в 1462. В по-късна възраст  се отказва от учението на Платон .

Бащата на Савонарола подготвя сина си за медицинска кариера и се опитва да му даде прилично образование. При мълчаливия и замислен млад мъж, аскетичните принципи, любовта към мисълта и дълбоката религиозност са проявени рано.
По това време Италия е обхваната от хуманистичното движение, един от най-големите центрове на който е Флоренция, където хуманизмът при Лоренцо Медичи се отличава с епикурейско-езическо направление. Светският живот и религиозното и морално падане на Италия силно възмущават Савонарола. Някои от ранните му строфи са посветени на тъжното състояние на църквата, покварата на морала и разрушаването на добрите отношения между хората. Нещастна любов към дъщерята на флорентинския изгнаник Строци и очарованието от средновековните богословски писания (особено Тома Аквински) го довеждат  до решимостта да влезе в манастир.

През  1475 г. той тайно бяга от дома си в Болоня, в доминикански манастир, оставяйки у дома стихотворението си „За презрение към светлината“. В него се оплаква, че „първенството е попаднало в ръцете на пират“, като по този начин намеква за папа Сикст IV.  В манастира  води суров живот, отказва парите, с които разполага, дарява книгите си на манастира, оставяйки само Библията за себе си, вдига оръжие срещу монашеския лукс и посвещава свободното си време от молитва на изучаване на произведенията на Отци на църквата.

Поетичните наклонности на Савонарола се проявяват и в манастира: пише стихотворението „На падането на църквата“, където посочва, че хората вече нямат предишната си чистота, ученост, християнска любов, а основната причина за това е развратът на папите. Игуменът на манастира поверил на Савонарола да обучава новодошлите и  задължението на проповедник.  През 1482 г. той е изпратен да проповядва в различни градове, включително Ферара, откъдето поради избухването на войната с Венеция, му е наредено да отиде във Флоренция, до известния тогава манастир Сан Марко.

Тук Савонарола, вече известен като учен е назначен за почетен читател на братята и ментор на начинаещите. Той отива да проповядва в малкото градче Сан Джиминяно, където остана две години, пленявайки публиката със своите речи. През 1486 г.  преподава в близкия град Фиезоле. Същата година Савонарола се появява в Бреша като опитен и смел проповедник, рязко бичуващ човешките пороци, призовавайки авторитетно към покаяние и предвещаващ Божието наказание за греховете на Италия.  и се среща в Реджо с Джовани Пико дела Мирандола, който става негов страстен последовател. Под влиянието на Пико Лоренцо Медичи извиква Савонарола от Генуа във Флоренция (1490 г.) и той отново заема стола на учителя в Сан Марко.

Манастирът бързо се изпълнил със светски слушатели; успехът на проповедта на Савонарола е изключителен; няма достатъчно място за хората. На 1 август 1490 г. Савонарола произнася известна проповед, където с нечувана увереност изразява мислите си за необходимостта и скоростно обновяването на църквата, за факта, че Бог скоро ще удари цяла Италия със своя гняв. Той твърди, че подобно на старозаветните пророци, само  предава само Божиите заповеди, заплашва с проклятие  онези, които не вярват в пророческото му призвание, осъжда покварата на морала на флорентинците, без да се колебае в избора на изрази.
В своите вдъхновени проповеди Савонарола често бърка мислите си с текстовете на Писанието, като казва в своя защита, че „тези думи наскоро са слезли от небето“. Влиянието му е силно след изпълнението на някои от предсказанията му - смъртта на папа Инокентий, нахлуването на френския крал и пр. Привързаното и сърдечно отношение към братята го прави фаворит на манастира и през 1491 г. той е единодушно избран абат на Сан Марко.
Веднага се постави в независима позиция по отношение на Лоренцо Медичи, отказвайки да му се яви с израз на уважение; Лоренцо е принуден да отстъпи пред монаха.


Известна е речта на Савонарола срещу лукса на дамската рокля, след което всички дами спрели да носят бижута в църквата.
„Греховете на Италия - каза той, - правят ме пророк със сила“. Хората вярвали в пророчествата му; от неговите произведения "За истината на пророчеството" и "За откровенията" става ясно, че той самият е бил убеден в своето Божествено призвание. Затова  смело и мощно разбива свещеници, проповедници, бащи и майки, князе, граждани и търговци, селяни и войници, укорявайки ги, че се отклоняват от правилата на истинския християнски живот.

„Рим е Вавилон“, казва той. - Вместо да внушават на хората основите на християнската доктрина, прелатите се предават на поезията и красноречието. Ще намерите в ръцете им Хораций, Вергилий, Цицерон ".
Заплахите на Савонарола стават още по-остри, когато след смъртта на Лоренцо Медичи (1492 г.) неговият слабоволен и непопулярен син, Пиеро ди Лоренцо Медичи, става владетел на Флоренция , а Александър VI Борджия е избран за папа.
През 1493 г. Савонарола приема покана от Болоня да чете проповеди за Великия пост. Според някои автори , това заминаване е свързано с изгонването на проповедника от Флоренция. 


image       Завръщайки се във Флоренция, Савонарола се заема да изпълни мечтата си - моралната и държавна трансформация на Флоренция. Първо, той предприема реформата на манастира Сан Марко, а също така се грижи за оттеглянето на манастира от ломбардската конгрегация -  напускането се дължи на факта, че животът на манастира в неговия състав е продиктуван не от хартата и традициите на доминиканския орден, а от политиката на конгрегацията. Савонарола вижда необходимостта да спечели на своя страна и доминиканските манастири в Сан Джиминяно, Пиза и Фиезоле и да създаде своя собствена конгрегация - тосканската. Според папския брев от 22 май 1493 г.,  манастирът Сан Марко е получил автономия, година по-късно според папския брев, манастирите Пиза и Фиезоле вече не принадлежат към ломбардската конгрегация. На новосформи рания тоскански сбор  Джироламо Савонарола е избран за генерален викарий.

В реформите си на манастира Сан Марко Савонарола се фокусира върху апостолската бедност. Той продава църковни имоти, премахва всичкия лукс от манастира, задължава всички монаси да работят. Парите, събрани от продажбата на луксозния манастирски имот, са дарени на бедните . За успеха на проповяд ването на езичниците,  Савонарола създава катедрите за гръцки, иврит, турски и арабски език. Александър VI се опитва да спечели Савонарола на своя страна, предлагайки му първо архиепископия във Флоренция, след това шапка на кардинал; но Савонарола не спира изобличенията си срещу Рим и папата.
През 1494 г. френският крал Шарл VIII влиза в Италия и пристига във Флоренция през ноември. Пиеро ди Лоренцо Медичи е прогонен като предател; Савонарола е поставен начело на посолството при френския крал. През това смутно време Савонарола става истинският владетел на Флоренция; под негово влияние във Флоренция са възстановени републиканските институции.

В своите политически възгледи Савонарола е републиканец, но той смята, че републиката ще бъде добра за Флоренция само когато гражданите станат по-морални: религиозното и морално прочистване също ще доведе до политическа реформа. Савонарола посочва несправедливото разпределение на данъците, атакува богатите, казвайки, че те "присвояват заплатите на обикновените хора, всички доходи и данъци", а бедните умират от глад. Всеки излишък е смъртен грях, тъй като струва живота на бедните.

Цялата работа по възстановяването на държавата във Флоренция е разработена в проповедите на Савонарола и е извършена по негова програма. По негово предложение  са създадени Велик съвет и Съвет на осемдесетте. На 5 февруари 1495 г., по предложение на Савонарола, Великият съвет замества данъка върху земята с данък върху дохода от 10%. Савонарола освобождава кредитополу- чателите от плащането на дългове и през април 1496 г. основава банка за заем, като изисква всички лихвари и обменници, които са взели 32 процента и половина, да напуснат Флоренция в рамките на една година.
И накрая, Савонарола провъзгласява  Исус Христос за синьор и крал на Флоренция, но самият той е в очите на хората избраният от Христос.
С политическата трансформация Савонарола изпълнява само част от задачата си; той все още трябва да възроди морално Флоренция.

Още през 1494 г. се забелязва промяна: флорентинците постят, посещават църква; жените свалят богатите си шапки; по улиците вместо песни се чуват псалми; чете се  само Библията; много от благородниците се оттеглят в манастира Сан Марко.

Савонарола планира проповеди по време на балове или маскаради и хората се стичат при него. С жестокост  напада богохулниците, на които е заповядано да им отрежат езика и комарджиите, които били наказани с огромни глоби; той призовава либертините и содомитите да бъдат изгорени живи.

Проповядването обаче е едно, но истинската съдебна практика е съвсем друго, може да се проследи до оцелелите документи . Като правило наказанията са ограничени до глоби, а в най-сериозните случаи - за закоравели престъпници, телесни наказания или експулсиране от Флоренция, отрязването на езика не е известно. Има практика да се пробива езикът на богохулници, такива случаи са известни както преди, така и след Савонарола.  Освен това по времето на Савонарола е приет закон, който предвиждаше изгарянето на „содомитите“. През целия период на ръководството на Савонарола обаче само трима „содомити“ са осъдени на смърт, от които две присъди бяха заменени с глоби. Третият осъден също е известен като крадец и бандит и е екзекутиран, най-вероятно поради тази причина.

Савонарола с ентусиазъм прибягва до шпионаж, който при него се разпростра- нява забележимо във Флоренция. От негова страна са обикновените хора, партия на "белите", които са наричани "плачове" (пианьони). Срещу него са "бушуващите" (arrabiati), привърженици на аристократичното републиканско управление и "сивите", които се застъпваха за Медичите. В своите проповеди Савонарола не щади никого и затова намира много врагове както в светската среда, така и сред духовенството. Отначало  е обвинен в намеса в светските дела; след това те започват да критикуват проповедта, в която Савонарола говори за Божия гняв, надвиснал над князе и прелати. По заповед на папата Савонарола трябва да се оттегли в Лука, но прощалната му проповед толкова шокира публиката, че те убеждават папата да отложи експулсирането му. Срещу Савонарола са воювали и други проповедници; неведнъж папата му забранява да проповядва, но славата му прониква дори отвъд границите на Италия: проповедите му са преведени на чужди езици (дори на турски, за султана).

Междувременно Карл VIII, напускайки Неапол, решава да мине през Флоренция, заедно с Пиеро ди Лоренцо Медичи, който иска да възстанови властта си.
Градът се въоръжил; Савонарола става водач на движението. Той отива във френския лагер и произнася смела реч, заплашвайки Чарлз с Божието наказание, ако посегне на свободата на Флоренция. Под влиянието на Савонарола съюзът с Франция не е прекратен и градовете, взети от Флоренция (с изключение на Пиза), са й върнати. Интригите на Пиеро ди Лоренцо Медичи срещу Савонарола са подпомогнати от херцога на Милано кардинал Асканио Сфорца и Мариано да Хенацано, който губи репутацията си на най-добрия проповедник заради Савонарола.

         Враговете на Савонарола  обърнали срещу него папата, който го кани в Рим; но той  отказал, продължавайки обвинителните си проповеди. Доминиканците, които папата инструктира да разгледат съдържанието на проповедите му, не откриват в тях основания за обвинение  в ерес и папата отново му предлага ранг на кардинал.
   
След отстраняването на френската армия, републиката изпада в тежка ситуация: болести бушуват, започва глад, финансите са изчерпани; херцогът на Милано призовава срещу Флоренция император Максимилиан, който обсажда Ливорно. Синьорията моли Савонарола да успокои хората. Савонарола организира шествие за  повдигане  духа на хората, изтощени от многобройни несгоди, независимо , че папата отново му забранил да проповядва (28 октомври).
Случайното спасение на Ливорно  в очите на хората е чудо; доверието на флорентинците в предсказанията на Савонарола се увеличава. Начело на синьорията е Франческо Валори, поклонник на Савонарола; народната партия триумфира. Възползвайки се от това, Савонарола планира да нанесе решаващ удар на "бушуващите". Той организира отряд от момчета, които нахлуват в благородните къщи, за да следят изпълнението на 10-те заповеди, тичат из града, като отнемат карти за игра, зарове, светски книги, флейти, парфюми и други подобни;  всичко това се  тържествено изгаря в  т. нар. „огън на суетата“.
Светската литература на хуманизма и възраждащата се класическа античност намира в Савонарола неумолим враг; той дори доказва вредата от науката като цяло. Сред буйната младеж възниква общество (Compagnacci), което тръгва да убива Савонарола на празника Възнесение Господне, но този път приятелите спасяват Савонарола.
Тогава „бушуващите“ предизвикват вълнение в църквата по време на проповедта на Савонарола, като му пречат да завърши речта си, а на 12 май 1497 г. папа Александър VI, наричайки ученията на Савонарола „подозрителни“, го отлъчва. Протестира Савонарола: На 19 юни се появи неговото „Послание срещу фалшиви искания  за отлъчване“ -   той отказва да се подчини на отлъчването, „противно на християнската любов и заповедите Господни“, и заявява, че несправедливо отлъчените имат право да обжалват на Вселенски събор.
По това време  публикува и известната си творба „Триумфът на кръста“, в която защитава истините на католическата доктрина, обяснява догмите и тайнствата на католическата църква.
В последния ден от карнавала през 1498 г. Савонарола извършва тържествена божествена служба и „изгарянето на анатемата“. Тогава папата изпратил брев, където иска Савонарола да бъде изпратен в Рим или затворен,  заплашил цяла Флоренция с интердикция и отлъчил всички, които биха разговаряли със Савонарола или ще го слушат на неговите проповеди .Той развива идеята за необходимостта от свикване на Вселенски събор, тъй като папата може да сбърка. По същото време се появява и работата на Савонарола „За правителст - вото и законодателството на град Флоренция“.
След втората папска брева синьорията забранява на Савонарола да проповядва; На 18 март той се сбогува с хората. Той пише „Писмо до суверените“, в което ги призовава да свикат Вселенски събор, за да свалят папата. „Писмото“ първо е изпратено до френския крал Шарл VIII, но е прихванато и попада в ръцете на папата. Флорения е развълнувана.


На 25 март 1498 г. Францискан Пулия, който проповядва в църквата „Свети Кръст“ обявява, че е готов да предизвика всеки, който настоява за незаконността на отлъчването на Савонарола, на „изпитание с огън“. Доминиканецът Доминик Пеша приема предизвикателството, но изведнъж Пулия обявява, че ще влезе в огъня само със Савонарола. Джироламо не възразява. „Изпитанието с огън“ е ратифицирано с „Указа“ на флорентинския синьория, според него след завършване на изпита основният представител на победената страна е подлежал на изгонване от Флоренция. В случай, че представители на двете страни са изгорени в огъня, само Савонарола е обявен за губещ . „Тестът“ трябва да се проведе на 7 април сутринта на площад „Синьория“. Савонарола пристига на мястото, след като произнася прощална проповед в Сан Марко. По време на подготовката на пожарите и очакването на врага на Савонарола, който се крие в Палацо Векио, започва проливен дъжд о  дървата за огрев са влажни. Обратно в Сан Марко, Савонарола обявява на паството си, че е спечелил процеса.


На следващия ден манастирът Сан Марко е обсаден от разгневена тълпа; Савонарола, заедно с приятелите му Доменико Буонвичини и Силвестро Маруфи е взет и затворен. Папата създава анкетна комисия от 17 членове, избрани от партията на "бушуващите". Савонарола е разпитван и измъчван по най-брутален начин; измъчван е 14 пъти на ден, принуждаван е да противоречи, упреква и заплашва, принуден да признае, че всичките му пророчества са лъжа и измама.
По време на разследването, продължило около месец, Савонарола пише две прозаични стихотворения в затвора: „О, аз съм нещастен“ (лат. Infelix его; в западната литература наричан още „Медитация върху псалм 50“ [11]) и „Тъгата завладя мен "( по-късно заглавие -„ Медитация върху Псалм 30 ").

Според легендата Савонарола, няколко часа преди смъртта си,  започва да пише Ръководство за християнския живот на подвързия на една книга, по молба на тъмничаря. На 22 май той е осъден на смърт; На 23 май 1498 г. пред огромна тълпа от хора е обесен и след това тялото му е изгорено.


Учението на Савонарола е оправдано от Павел IV, а през 17 век. в негова чест е установен един от обредите по време на тайнството за провеждане на католическа служба . През 1875 г. е издигнат паметник на Савонарола във Ферара; в същото време негова статуя, като един от предшествениците на Реформацията, е част от паметника на Мартин Лутер в Вормс.

Италианският историк Паоло Луото, идеализирайки неговата честност, директност и широки планове, го вижда като реформатор, разкрил пороците на църквата ; други (например австрийският историк Лудвиг фон Пастор) напомнят, че той е живял със средновековни идеи, не е създал нова църква и е бил привърженик на строги католически догми .
Произведенията на Джироламо Савонарола

Редица проповеди на Савонарола са записани и по-късно публикувани от нотариуса Лоренцо Виоли. Не всички от тях обаче са оцелели изцяло:
• Проповеди за Езекил.
• Проповеди за Изход.
• Проповеди за работа.
• Проповеди за Рут и Михей.
• Проповеди върху книгата на пророк Агей.
• Проповеди за Амос и Захария.
• Проповеди за псалми.
• Триумф на Кръста.
• Трактат за администрацията на Флоренция.
• Трактат срещу астрологията.
• Трактат „За изкуството да умираш добре“.







Гласувай:
6



Следващ постинг
Предишен постинг

Няма коментари
Търсене

За този блог
Автор: bojo12345
Категория: Политика
Прочетен: 3628801
Постинги: 1932
Коментари: 4403
Гласове: 18518
Архив
Календар
«  Март, 2024  
ПВСЧПСН
123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031