Постинг
19.10.2020 11:13 -
Забравената китара
Автор: linaviraassaamy
Категория: Тя и той
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове:
Последна промяна: 19.10.2020 12:33
Прочетен: 533 Коментари: 0 Гласове:
2
Последна промяна: 19.10.2020 12:33
В културният дом където се провеждаха различни видове курсове за деца и възрастни едно момиче от девети клас беше седнало на столовете пред вратата на курсовете по китара и чакаше търпеливо, за да дойде преподавателят. Имаше и други посетители и навярно бъдещи курсисти. Една майка която беше довела сина си точно за този курс по класическа китара се загледа в девойката и я попита:
-Извинете вие на колко сте години?
-На шеснадесет.-отвърна кратко момичето.
-И сигурно чакате да дойде преподавателят?-продължи да пита майката.
-Да, така е и аз чакам като вас.
-А не сте ли малко закъсняла във времето си за тези уроци?
-Мисля, че не съм закъсняла, а идвам точно навреме.
-Не, не е така-продължи настоятелно майката- За да се научи човек на някакъв инструмент, то той трябва да започне с курсовете много , много рано.
Девойката изгледа майката на момчето, а и самото момче което нямаше повече от седем години. Тогава тя се замисли малко и след като преподавателят все още не идваше, тя стана от мястото си и се запъти към изхода. Дали защото нямаше вяра в себе си , че може да се научи да свири на китара дори и на тези години или защото ѝ беше омръзнало да чака, момичето си тръгна към вкъщи. Нотните тетрадки и китарата бяха още в ръцете ѝ, но вярата в себе си, че може щом иска да се научи на всичко, което желаеше беше си отишла.
***
Лагера се намираше на брега на морето и приютяваше деца от първи до осми клас на едно столично училище. Лятото беше в разгара си и времето беше много хубаво, топло и приятно само за плаж. Всяка сутрин децата се строяваха на плаца, който се намираше по средата на бараките , където спяха ,за да направят те сутрешната си гимнастика под ръководството на учителя по физкултура и както се бяха наредили един до друг, един зад друг и правеха едно огромно каре от различни по цвят цветни главици- русокоси, чернокоси, светлокоси или тъмнокоси. Един ден едно момиче в своите петнадесет години забеляза едно момче, което беше също на толкова години. Момичето всеки път се нареждаше и стоеше зад момчето, което му беше направило впечатление с красивите си дълги черни и прави коси до врата. Нямаше ден в който момичето да не наблюдавше със скрит интерес това наистина интересно и красиво момче. По късно девойката разбра , че този юноша е от смесен брак и копирайки гените на своите родители предизвикваше нескрит интерес. Тези лъскави черни коси, които блестяха на слънцето и приличаха на черно злато, тези светло кафяви очи, които наподобяваха цвета на кехлибар, тази стройна и издължена фигура- всичкото това нещо беше едно истинско съкровище, което момичето беше открило и което искаше да запази само за себе си. Да, но момчето харесваше друго момиче и това малко или много огорчаваше почти влюбената девойка. Тя наблюдаваше своят възлюбен тайно и с нищо не показваше за своите чувства. Момчето свиреше на китара и не минаваше нито една вечер без да се съберат всички лагерници около лагерният огън и без да слушат красивата мелодия на китарата. Лека -полека ваканцията се заизнизва и дойде денят на карнавала в който децата щяха да се преоблекат и преобразят на различни герои от приказки или филми.Девойката се облече и преобрази на циганка с разпилените си кестеняви коси по раменете, с дългата пола достигаща чак до земята, с шареният шал който беше опасал кръста ѝ, лентата която тя си върза на челото и с дайрето в ръка, беше истинска героиня на някой интересен разказ или интересна приказка. Вечерта в разгара на карнавала тя отиде до момчето което харесваше , но не посмя да го заговори, но само седна до него и се заслуша в музиката която то изтръгваше от струните на китарата-нежна и много чувствена.
***
-Той замина.-каза един общ приятел на двамата и се усмихна с онази усмивка на човек който знае, че е наранил някого умишлено.
-Как така замина, на мен нищо не ми беше казал?-попита младото момиче, което беше влюбено и обичаше от близо пет години онова красиво момче от летният лагер, онзи тъмновлас юноша, който пленяваше сърцата на момичетата със своето свирене на класическа китара. Изведнъж на нея ѝ стана много мъчно, защото се почувствува изоставена. Тя не можеше да забрави вечерите прекарани с това красиво момче, техните срещи, техните разговори. Но той не ѝ беше обещавал нищо по-сериозно.А тя сякаш се беше само надявала, че един ден те ще бъдат завинаги заедно. Изведнъж тя се сети за едни негови думи, които я огорчиха и сякаш я отдалечиха от него. Той ѝ беше казал, че не мисли да се жени все още за която и да е и тя когато му каза, че трябва да се внимава в интимните им отношения, а той се обърна и ѝ каза в очите,,Не мисля, че ти ще бъдеш майката на моите деца,, От този миг тя почувствува една студенина, която плъзна по вените ѝ и реши да приключи с тази явно обречена връзка.
***
Изминаха се четири години, а тя се беше вече омъжила за друг човек и имаше и дете. Тогава на пощенската кутия на жилището беше написано на емайлирана табелка имената на младото семейство. И ето, че един ден младежът с черните коси беше се върнал от далечната страна в която беше заминал и посети този адрес, но когато прочете имената разбра, че не трябва да звъни на вратата, и че вече не е удобно да се представя кой е и кого търси. В следващите години той намери друга девойка с която сключиха граждански брак, но по ирония на съдбата те нямаха и не можеха да имат деца. Много по-късно след двадесет години, след като и двамата се бяха вече развели по една или друга причина- жената която в юношеските си години беше влюбена в него и младежът с черните коси се срещнаха отново, но младата жена разбра, че много неща са си отишли завинаги и те повече не се потърсиха отново никога.
***
-Бихте ли сменили струните на китарата, защото от много отдавна не е свирено на нея и мисля, че са се отпуснали.-Каза една млада жена на човека който се занимаваше с тази дейност.
-Ще бъде готова след няколко дни- каза майсторът на китари.
-Добре и Ви благодаря!-отвърна жената и затвори вратата на работилницата зад гърба си. А китарата остана в тази работилница и не беше никога потърсена отново, а след време когато работилницата се превърна в кафене, китарата красеше една от стените му и продължава да го краси и до днес.
-Извинете вие на колко сте години?
-На шеснадесет.-отвърна кратко момичето.
-И сигурно чакате да дойде преподавателят?-продължи да пита майката.
-Да, така е и аз чакам като вас.
-А не сте ли малко закъсняла във времето си за тези уроци?
-Мисля, че не съм закъсняла, а идвам точно навреме.
-Не, не е така-продължи настоятелно майката- За да се научи човек на някакъв инструмент, то той трябва да започне с курсовете много , много рано.
Девойката изгледа майката на момчето, а и самото момче което нямаше повече от седем години. Тогава тя се замисли малко и след като преподавателят все още не идваше, тя стана от мястото си и се запъти към изхода. Дали защото нямаше вяра в себе си , че може да се научи да свири на китара дори и на тези години или защото ѝ беше омръзнало да чака, момичето си тръгна към вкъщи. Нотните тетрадки и китарата бяха още в ръцете ѝ, но вярата в себе си, че може щом иска да се научи на всичко, което желаеше беше си отишла.
***
Лагера се намираше на брега на морето и приютяваше деца от първи до осми клас на едно столично училище. Лятото беше в разгара си и времето беше много хубаво, топло и приятно само за плаж. Всяка сутрин децата се строяваха на плаца, който се намираше по средата на бараките , където спяха ,за да направят те сутрешната си гимнастика под ръководството на учителя по физкултура и както се бяха наредили един до друг, един зад друг и правеха едно огромно каре от различни по цвят цветни главици- русокоси, чернокоси, светлокоси или тъмнокоси. Един ден едно момиче в своите петнадесет години забеляза едно момче, което беше също на толкова години. Момичето всеки път се нареждаше и стоеше зад момчето, което му беше направило впечатление с красивите си дълги черни и прави коси до врата. Нямаше ден в който момичето да не наблюдавше със скрит интерес това наистина интересно и красиво момче. По късно девойката разбра , че този юноша е от смесен брак и копирайки гените на своите родители предизвикваше нескрит интерес. Тези лъскави черни коси, които блестяха на слънцето и приличаха на черно злато, тези светло кафяви очи, които наподобяваха цвета на кехлибар, тази стройна и издължена фигура- всичкото това нещо беше едно истинско съкровище, което момичето беше открило и което искаше да запази само за себе си. Да, но момчето харесваше друго момиче и това малко или много огорчаваше почти влюбената девойка. Тя наблюдаваше своят възлюбен тайно и с нищо не показваше за своите чувства. Момчето свиреше на китара и не минаваше нито една вечер без да се съберат всички лагерници около лагерният огън и без да слушат красивата мелодия на китарата. Лека -полека ваканцията се заизнизва и дойде денят на карнавала в който децата щяха да се преоблекат и преобразят на различни герои от приказки или филми.Девойката се облече и преобрази на циганка с разпилените си кестеняви коси по раменете, с дългата пола достигаща чак до земята, с шареният шал който беше опасал кръста ѝ, лентата която тя си върза на челото и с дайрето в ръка, беше истинска героиня на някой интересен разказ или интересна приказка. Вечерта в разгара на карнавала тя отиде до момчето което харесваше , но не посмя да го заговори, но само седна до него и се заслуша в музиката която то изтръгваше от струните на китарата-нежна и много чувствена.
***
-Той замина.-каза един общ приятел на двамата и се усмихна с онази усмивка на човек който знае, че е наранил някого умишлено.
-Как така замина, на мен нищо не ми беше казал?-попита младото момиче, което беше влюбено и обичаше от близо пет години онова красиво момче от летният лагер, онзи тъмновлас юноша, който пленяваше сърцата на момичетата със своето свирене на класическа китара. Изведнъж на нея ѝ стана много мъчно, защото се почувствува изоставена. Тя не можеше да забрави вечерите прекарани с това красиво момче, техните срещи, техните разговори. Но той не ѝ беше обещавал нищо по-сериозно.А тя сякаш се беше само надявала, че един ден те ще бъдат завинаги заедно. Изведнъж тя се сети за едни негови думи, които я огорчиха и сякаш я отдалечиха от него. Той ѝ беше казал, че не мисли да се жени все още за която и да е и тя когато му каза, че трябва да се внимава в интимните им отношения, а той се обърна и ѝ каза в очите,,Не мисля, че ти ще бъдеш майката на моите деца,, От този миг тя почувствува една студенина, която плъзна по вените ѝ и реши да приключи с тази явно обречена връзка.
***
Изминаха се четири години, а тя се беше вече омъжила за друг човек и имаше и дете. Тогава на пощенската кутия на жилището беше написано на емайлирана табелка имената на младото семейство. И ето, че един ден младежът с черните коси беше се върнал от далечната страна в която беше заминал и посети този адрес, но когато прочете имената разбра, че не трябва да звъни на вратата, и че вече не е удобно да се представя кой е и кого търси. В следващите години той намери друга девойка с която сключиха граждански брак, но по ирония на съдбата те нямаха и не можеха да имат деца. Много по-късно след двадесет години, след като и двамата се бяха вече развели по една или друга причина- жената която в юношеските си години беше влюбена в него и младежът с черните коси се срещнаха отново, но младата жена разбра, че много неща са си отишли завинаги и те повече не се потърсиха отново никога.
***
-Бихте ли сменили струните на китарата, защото от много отдавна не е свирено на нея и мисля, че са се отпуснали.-Каза една млада жена на човека който се занимаваше с тази дейност.
-Ще бъде готова след няколко дни- каза майсторът на китари.
-Добре и Ви благодаря!-отвърна жената и затвори вратата на работилницата зад гърба си. А китарата остана в тази работилница и не беше никога потърсена отново, а след време когато работилницата се превърна в кафене, китарата красеше една от стените му и продължава да го краси и до днес.
Няма коментари
Търсене
Най-четени
1. zahariada
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. mt46
6. kvg55
7. wonder
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. rosiela
Най-популярни
1. shtaparov
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. bojil
7. dobrota
8. vidima
9. ambroziia
10. donkatoneva
Най-активни
1. sarang
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. hadjito
6. samvoin
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. iw69
За този блог
Гласове: 608
Блогрол